Постинг
10.09.2009 22:57 -
За една игра на думи и кораби
Аз винаги ще знам, че ще бъда боен кораб! Каквото и да правя, колкото и да се пребоядисвам и дупча, ще бъда кораба на мечтите си.
Когато пътувахме през Адриатика се изправих пред въпрос, нямах много добър отговор, нямах никакъв всъщност.. Бях ли способен да превключа от смиреното туристическо корабче на страшния и безсмъртен кораб БОИНГ?
Сега съм никъде, нито в океана, нито на сушата, нито в работилница. Цял съм, здрав съм, дори и психически, не съм отчаян, не съм обнадежден, не съм неспособен или безхарактерен, просто ме няма записан като съществуващ в момента. А ще бъда, скоро.
Сега имам време да мисля, докато се скитам в пространсвото се стига до едно състояние, в което се движа, а все едно стоя, това,че мачтата ми се клати не ме разсейва, мисля как си повлияхме с едни кораби..
Имаше един.. Дълго време той ми повтаряше, че аз съм корабът, който го прави по-добър и го спасява без да е наложително да вади сигналните пистолети, дълго ми повтаряше, че съм невинен. А днес, скитайки се, осъзнах, аз също имах нужда от този кораб, без него съм по различен, не съм по-откровен или пристоен. Може би той ми даде, това което аз давах на него, надежда?
Ще бъда боен кораб!
Ще си имам барут и фитил, ще откровенича, ще нападам, ще се движа, ще бъда там, където заслужавам да бъда. И дори понякога да се обръщам назад, няма да видя нещо, от което се срамувам, няма да се мразя дори и в бойния си вид, ще бъда просто това, за което съм мечтал!
Когато пътувахме през Адриатика се изправих пред въпрос, нямах много добър отговор, нямах никакъв всъщност.. Бях ли способен да превключа от смиреното туристическо корабче на страшния и безсмъртен кораб БОИНГ?
Сега съм никъде, нито в океана, нито на сушата, нито в работилница. Цял съм, здрав съм, дори и психически, не съм отчаян, не съм обнадежден, не съм неспособен или безхарактерен, просто ме няма записан като съществуващ в момента. А ще бъда, скоро.
Сега имам време да мисля, докато се скитам в пространсвото се стига до едно състояние, в което се движа, а все едно стоя, това,че мачтата ми се клати не ме разсейва, мисля как си повлияхме с едни кораби..
Имаше един.. Дълго време той ми повтаряше, че аз съм корабът, който го прави по-добър и го спасява без да е наложително да вади сигналните пистолети, дълго ми повтаряше, че съм невинен. А днес, скитайки се, осъзнах, аз също имах нужда от този кораб, без него съм по различен, не съм по-откровен или пристоен. Може би той ми даде, това което аз давах на него, надежда?
Ще бъда боен кораб!
Ще си имам барут и фитил, ще откровенича, ще нападам, ще се движа, ще бъда там, където заслужавам да бъда. И дори понякога да се обръщам назад, няма да видя нещо, от което се срамувам, няма да се мразя дори и в бойния си вид, ще бъда просто това, за което съм мечтал!
