Стреснах се. Бях в някакво полу-заспало положение и си мислех отново...
Пак се бях присетила за няколко издънки и хора, повлияли ми лошо, объркали психиката ми,
пак се бях вглъбила в постъпки, свършили преди вече години и се опитвах пак да ги изживея,
пак някой си се беше присетил за мен, ей така от никъде...
Да, станах, плеснах се по челото и пак си казах, че съм тъпа, отговорих си "Стига си се обиждала!" и си се извиних. Нямаше да ходя никъде, седнах пред телевизора и се разсеях. Заспала съм и без да разбера 4 дена си отидоха. Пак живеех някъде другаде. Пак ли се изнесох, пак ли зарязах останалите, пак ли се провъзгласих за твърде велика, за да живея едновременно с тях?
Реших, че е време да се стегна, да си наложа, ако трябва, "Бъди част от нещо!"... Излязох навън. Излязох от вкъщи, излязох от затвора на изкривеното разбиране за водене на ползотворен живот.
Обърнах няколко страници назад и се върнах в минало. Вече нямаше да искам да си остана там, да връщам хора, да съжалявам, да възвеличавам спомени... Пътешествието ми ми разказа истории от други гледни точки, видях неща, които преди не бях забелязала, беше като книга, а беше и реално, беше живеенето от точката на реалността, така както го бяха запомнили живеещите, не аз.
Вече не съжалявах. Вече го преодолях, не беше разрешението в забравата или в себеобвиненията, беше в примирението.
"Всичко е наред!"-казаха ми гласовете и не ми звучаха вече странно.

znam za kakvo govori6 =] gotin e na4ina, po koito minava6 prez nego, zaglajda6 go s kraka[t.e. stypkva6 go] i prodyljava6 =] well done man ;)

ne govoreh za konkreten chovek