Какво го прави човек, заслужаващ да живее. Съжалявам, но за един масов убиец не е достатъчен фактът, че е човек и поначало има право да съществува. Не знам как ще ме спрете при факта, че съм измислен и живея само в нечие съзнание, какво ще направите, ще вкарате в затвора писателя за дето пише?
Не мисля, затова мога да си убивам колкото си искам докато не ми се замотае главата и умът ми не е изпит от голи кървави тела. Защо да не убия него? Или нея? Какво ги прави "оцелели", как се озоваха в графата "опит за убийство"?
Не знам. Всеки път след като прекърша нечий живот и започват да ме човъркат въпроси. Защо е така? Та аз съм просто убиец от книга.


Мисля, че не трябваше да убивам жената, която обичам. Не трябваше да се надявам, че с някакъв си ритуал ще я съживя. Та това не е магическа книга, това е нищо и никакъв трилър или сълзлива психо-драма. До къде ли ще стигне онзи от горе, с манипулации не е редно да се прекалява, тъй като някога куклите ще се усетят..

Не трябваше да избирам най-острия си нож, не трябваше и да го приплъзвам леко и бавно по все още топлата й плът.
Не трябваше да оставям устата незапушена, винаги съм бил наясно, че глас, който моли за помощ и спасение, само ме побърква още и веднъж чуя ли го - отсрещният е обречен.
Не трябваше и да е толкова красива. Нищо толкова красиво не може да живее в толкова грешен свят.