Постинг
21.12.2011 17:56 -
Коледен брой
В тъмните улички беше приятно. Обичах да чувам как моите стъпки биват следвани от нечии чужди, скърцащият звук на снега. Пронизващ студ и една мрачно сладка самота толкова близо до физически контакт. Обичах да се изолирам, когато бях сама. Усещах как приближава, надявах се и насладата от болката, болка, която винаги е там, която е родена от отчуждеността, родена в главата ми и нетърпяща отлагане и потискане, насладата достигаше пика си, най-жива се чувстах тогава, разкъсвана, докарана до плач, единствено исках да крещя и го правех, и виках, и стенех, и радвах се някак си. Вътре е себе си.
Хвана ме за ръка и ме поведе на някъде и не ми минаваше през ума да се съпротивлявам. Не мога да повярвам, че някой би бил способен да разбие защитите ми и да ме спечели, да спечели онази "аз", която ще се усмихне на милия жест, която ще се остави да бъде "командвана", която няма да заповядва и да очаква, че всички ще слушат. Не мога да повярвам, а сега говори и тази, която лека полека започва да вярва.
Хвана ме за ръка и ме поведе на някъде и не ми минаваше през ума да се съпротивлявам. Не мога да повярвам, че някой би бил способен да разбие защитите ми и да ме спечели, да спечели онази "аз", която ще се усмихне на милия жест, която ще се остави да бъде "командвана", която няма да заповядва и да очаква, че всички ще слушат. Не мога да повярвам, а сега говори и тази, която лека полека започва да вярва.