Слушам депресарски песни и се самосъжалявам и това, което не ми е наред е, че не използвам някаква маска, имам разбира се огромна предпазна стена, но маска, която да предпазва емоционалния ми свят от разкритие.. не.
Искам от отсрещния да е точно като мен, от първия разговор да ме опознае и аз него, но сякаш няма да стане и май е време да спра да се заблуждавам и да оставя мечтателстката си страна настрана, ако искам да успея в живота по какъвто и да е начин и каквото и да е това успяване ще трябва да спра с надеждите и хилядите размисли, да оставя настрана перфектния план и идеалните представи и да започна да живея в иначе сивия, гаден и успял свят. Не знам как е възможно да си щастлив в мрачното, а от светлината да се натъжаваш и бавно да умираш отвътре.

че трябва да се лицемери. Но ако казваш на хората истината в очите, те веднага те намразват и изолират. И изборът е - лицемерие или самоизолация, уви.

.

Поздрави, човеко с аватар на Милко К.! Благодаря за коментара

Гадно е, да. Жалко, че в България няма условия за отшелничество.

В България има условие за всичко, да не забравяме все пак, че сме страната на неограничените безсмислици! Иначе с "щастлив в мрачното, а от светлината да се натъжаваш и бавно да умираш отвътре" си описала всеки 2ри средностатистически гражданин на нашата мила Република .Така дори се чувствах и аз ...до скоро, но разбрах, че влиая по този начин и на хората около мен,което ме накара да променя мирогледа си..

Когато годините натежат, ще промениш погледа си. А надеждите остави за слепите оптимисти...