- Аз съм, ехо, аз съм, отворете ми, пуснете ме, не ме блъскайте да не съм ви шкаф или пък ръб, и вие да не си мислите, че сте малък пръст на крак?
Добре де, омръзна ми да стоя на тъмно, студенко е, и е пълно с разпуснати жени и кучета, една жена облечена в черно, и зелено се стрелна след глутница бесни котки, друга ме подуши, и едва не се изпика на обувките ми, добре ,че имам чувство за усет, и успях да я сритам навреме преди печалния момент.
На отсрещния тротоар пък, докато идвах към вас едно куче стои, и ме гледа, пуши ми в лицето, издиша уж съблазнително, после пак си вдиша дима, кашля, и плюе.

Ама моля ви пуснете ме вътре!