Ти или не си наясно със себе си или нещо наистина не е наред с теб, за да изпитваш удоволствие от чуждото страдание. Избирам да си мисля, че изобщо не си наясно със себе си и каквото и да правиш никога няма да си щастлив. Избирам да си мисля, че ще прекараш живота си в нещастно съществуване и ще причиняваш това на всички около теб и бавно всеки ще си тръгва от теб. Всеки от нас си мисли, че той избира. Че той контролира какво му се случва и кой е до него, но аз си мисля, че не е само той. Избира и другият човек и често не се припокриват двете решения, повлияни от действията на човека ние често избираме двете противоположности.
Можеш ли да обичаш някого и едновременно ти да си човека, който му причинява най-голямо страдание?
Е разбира се, пак обаче се стига до извода, че ти самият не си наясно със себе си и ще причиняваш само нещастие на всички,които се объркат да застанат до теб. Рано или късно ще осъзнаеш, че ти си причината всички да си тръгват, ти понякога ще подтикваш хората, които са се появили в живота ти, за да те спасят, да си отидат. Ще ги нараняваш, защото не искаш да бъдеш спасен, вътрешно знаеш, че не заслужаваш да получаваш любов, защото всичко, което ти правиш с нея е да я рушиш.
Пожелавам ти щастие. Желая ти го само защото знам, че никога няма да си щастлив. Пожелавам на всички, които се лъжат от думите ти, да се осъзнаят и всички добри хора около теб да си тръгнат. Да останеш или сам със себе си и да осъзнаеш, че вътре в теб е черно или да дойде в живота ти някой по черен от теб и да те разкъса на парчета, които само да си спомнят какво е можело да бъде, ако беше живял живота си различно и беше истински с хората, които те обичаха.
