Постинг
08.03.2012 19:20 -
Гледам свят през прозорец
Гледам свят през прозорец, а отсреща свят отвън.
Гледам свят през прозорец, а вътре в стаята аз с присвито сърце, какво ще видя?
Гледам свят през прозорец раздърпана, несресана, с коса пред лицето, гледам и плаша ги.
Демони с хорски лица и очички проклинащи, плаша ги, пъдя ги, викам ги. Вътре съм, отвън ли съм? Гледам плашеща и уплашена неразбирайки.
Случва се някаква случка.
Гледам я, през прозорец загледана, безмълвна и някак участваща. Вътре в мене си видях и почувствах, но вън къде съм? Коя вселена е? Пак ли съм на грешно място? Толкова много прозорци, толкова много свят, къде е моят? Приличат си, със зелена трева и хора досущ еднакви и различни. Неприлични предложения, приумици и схващания, които никой не разбира защо някога са били схванати.
Окупирани умове.
Гледам зад стъклен прозорец, сълзи ли? Усмивка е. През стъклен прозорец подавам ръка, в стъклена кръв обливам се и подавам и другата. Отвън е човекът, а вътре кой ли е? Щом аз я подавам, а той ми я взима нещо май обърка се.
Демони вътре и вън, във всекиго и във всичко. Обичам. Обичам предмети, обичам къщи и прозорци. Обичам души и животи, обичам само демони. Обичам демон, неприсъстващ и неотсъства, не го намирам видимо, само вечер сама го усещам как кара ме през прозорец да гледам. Кара ме да мисля безмислици.
Убива мислите.
Обичам всички демони в мен. В сърцето ми, целите, всичките демони са.
Загледана през прозореца протягам ръце, връщат се, хващат ме, стискат ме, прегръщат ме, задушават ме. Не ме обичат, изяждат ме.
Гледам свят през прозорец и чудя се къде ли отидоха, спокойна съм, вече не съм пристрастна, нека си отиват, не чувствам нищо, умрях ли? Умряла ли съм? Демони, няма ги, в рай ли съм?
Гледам свят през прозорец, пак различен е и тук май ми се живее, гледам свят навън и май искам да излеза и да влеза, този път в него без повече прозорци.
Кървави ръце, кървави стъкла и кърваво тяло танцуват в кървава къща пияни с демони и любов.
А свободният ум избяга навън.
Гледам свят през прозорец, а вътре в стаята аз с присвито сърце, какво ще видя?
Гледам свят през прозорец раздърпана, несресана, с коса пред лицето, гледам и плаша ги.
Демони с хорски лица и очички проклинащи, плаша ги, пъдя ги, викам ги. Вътре съм, отвън ли съм? Гледам плашеща и уплашена неразбирайки.
Случва се някаква случка.
Гледам я, през прозорец загледана, безмълвна и някак участваща. Вътре в мене си видях и почувствах, но вън къде съм? Коя вселена е? Пак ли съм на грешно място? Толкова много прозорци, толкова много свят, къде е моят? Приличат си, със зелена трева и хора досущ еднакви и различни. Неприлични предложения, приумици и схващания, които никой не разбира защо някога са били схванати.
Окупирани умове.
Гледам зад стъклен прозорец, сълзи ли? Усмивка е. През стъклен прозорец подавам ръка, в стъклена кръв обливам се и подавам и другата. Отвън е човекът, а вътре кой ли е? Щом аз я подавам, а той ми я взима нещо май обърка се.
Демони вътре и вън, във всекиго и във всичко. Обичам. Обичам предмети, обичам къщи и прозорци. Обичам души и животи, обичам само демони. Обичам демон, неприсъстващ и неотсъства, не го намирам видимо, само вечер сама го усещам как кара ме през прозорец да гледам. Кара ме да мисля безмислици.
Убива мислите.
Обичам всички демони в мен. В сърцето ми, целите, всичките демони са.
Загледана през прозореца протягам ръце, връщат се, хващат ме, стискат ме, прегръщат ме, задушават ме. Не ме обичат, изяждат ме.
Гледам свят през прозорец и чудя се къде ли отидоха, спокойна съм, вече не съм пристрастна, нека си отиват, не чувствам нищо, умрях ли? Умряла ли съм? Демони, няма ги, в рай ли съм?
Гледам свят през прозорец, пак различен е и тук май ми се живее, гледам свят навън и май искам да излеза и да влеза, този път в него без повече прозорци.
Кървави ръце, кървави стъкла и кърваво тяло танцуват в кървава къща пияни с демони и любов.
А свободният ум избяга навън.
Лъво-биковете пред Софийската съдебната ...
Не може всичко в държавата ти да е говно...
Кой ще ми каже Минотавърът - Паладин ли ...
Не може всичко в държавата ти да е говно...
Кой ще ми каже Минотавърът - Паладин ли ...