Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2012 16:30 - Емоции. Разум. Поне едното да беше на място.
Автор: hannie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1871 Коментари: 3 Гласове:
2



Замря последната камбана. 
Ни звук, ни тътен не остана
без мисъл и умора
човекът стана и замина.

Изпитвам една постоянна умора и ако не бях длъжна да ходя на работа бих си стояла по цял ден вкъщи. Цялото негативно отношение, което излъчвам към всичко и всички си има едно простичко обяснение - хората са гадни. До скоро си мислех, че и аз съм лош човек, докато не се сетих каква бях преди да се сблъскам с хората, докато не осъзнах, че лошотията е поредната маска, предпазна стена. Как да си добър в днешно време, след като знаеш, че в момента, в който покажеш доброта, ще те изядът.  Как да си умен в днешно време, след като знаеш, че не е умно, да се държиш по начин, различен от това, за което копнее същността ти.  Не мога да ги комбинирам. И това ми тежи, че не мога да се справя с живота.

Кога ли ще се оставя на емоциите си? Дали ще дойде някога такъв ден? През целия ми съзнателен живот цел номер 1 е била да изключа напълно мисленето със сърцето, в момента, в който успях, открих, че мисленето със сърцето е единственото нещо, което ми е наистина нужно.

Работата ми ме е научила да съм лицемер прекалено добре. Мога да изпитвам разтреперваща омраза към някого, а в същото време да му се усмихвам уж искрено. Интересно е, че се получава дори и в моменти, в които не искам. Колежките ми са най - противно малоумните същества и буквално ще ги търпим още 10-тина дни, лицемерието ми обаче се включва и с тях, въпреки че изобщо не го искам....  за първи път с тези хора откривам, че толкова добре ме е научила работата, че мога да го използвам и в не работна атмосфера, където няма значение дали ще съм груба или любезна.
Аз разбира се пак не съм доволна, защото си обичам прямостта и грубостта в реалния живот. Не обичам някой да не бъде наясно какво ми е мнението за него.

Как по принцип хората се допускат един до друг? Как разбират, че могат да вярват на някого или другите нямат бариери в доверието, вярват безрезервно на който и да е отсреща? 
Как да се откриеш пред някого, след като дори хора, с които си развивал неописуемо близки отношения един ден решават и просто си тръгват от живота ти. Не ме е страх от това, че знаят много неща за мен, не ме е страх, че ще използват нещо, за да ми оронят авторитет или нещо подобно. Просто не мога да разбера как в момента, в който чувствата се изпарят  хората забравят.  Как до вчера боготворят съществото ти, а днес си незаслужил и поглед.

По принцип, с всички близки, с които вече не сме близки, днес не се виждаме, днес все едно нищо не е било, все едно хората, които сме били са се изпарили.

Не ми харесва такъв светът.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. noir - ~ N ~
03.06.2012 23:05
Светът има много светове вътре в себе си. Когато нещата изглеждат като цайтнот, значи е време за кардинално нова гледна точка. Лесно е.
цитирай
2. анонимен - промени света тогава
30.07.2012 22:06
вместо да тънем в тихо и пасивоно негодувание, нека да станем и поискаме желаното!
цитирай
3. анонимен - ью
08.10.2012 22:25
недей така, бъди себе си - така е най-добре
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hannie
Категория: Изкуство
Прочетен: 170172
Постинги: 72
Коментари: 72
Гласове: 213
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031