Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2012 21:53 - Писма до Боб - Връзка
Автор: hannie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1385 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.11.2012 21:53


Добър вечер, Боб!

Пише ти един стар познайник, дано не си ме забравил, защото определено ще ми трябва твоята помощ този път...
Помниш ли жена ми, децата, следващите, третите, да жених се много, много съм и плодороден, но ми омръзна. Разводи, инсценировки, първо викам "айде, махайте се от моята собственост, оправяйте се, няма да ви закарам до автогарата, няма да ви закарам до пристанището, заключвам, сменям патрона, да ви няма! " Да, ама жените умни, (не колкото мен) ходят при адвокати, съдилища, децата - много.. от тях отърване няма, осъден съм да плащам издръжки по не знам колко лева месечно, а не знам защото не ги плащам както се досещаш, Боб!

След като ми омръзна да бягам, да ме издирва Интерпол по целия свят, да ме разследват като терорист от летище ( омръзна ми, не че щяха да ме хванат, все пак не съм кой да е..)

се срещнах с няколко светли души, те ми помогнаха да видя път, където нямаше, да подуша цветя, където беше гробище.... а да ... там има цветя. Добре де, да подуша цветя през зимата ... в училищен стол.. в голямото междучасие. ( Боб, мисля, че тези деца са ми оставили трайни вреди на психиката, накърнили са грубоватия ми ум)

Та мисля, че ми дадоха някакво хапче за регенерация на жива материя.  Обичам ги тези духовници, не си мисли, че им е чиста работата, Боб, снабдяват ги по-добре от всеки друг и са евтини, даже може и бартер да правиш. Услуги - за материални придобивки.

С отец Кафадори излязохме веднъж на разходка в центъра на града, влязохме в един магазин, после в друг, после в банка, после в музей, после в търговски мол и БУМ.. гледах да е пред камера, само че камерата да не умре с мене, за да могат да гледат записа и да видят как се разкъсвам на парчета, за да е достоверно в съда, де.

Не плащам издръжки, конфискувах си всичките къщи, да не може жените да ги получат, защото съм умрял, изпих си хапчето, само че забравих да дам на отчето да си изпие неговото и сега си мисля, че съм прокълнат, Боб!

Ето тук идва момента, в който те моля за съдействие!!

Боб, не съм ходил по онези места от много време, ти все още ли си там? Ще съм ти благодарен, ако отговориш, а не като другите пъти да си водя монолог, понеже сега наистина си мисля, че може да ме споходи лош късмет,
а знаеш, че няма по лошо нещо от лошия късмет, мога да умра стотици пъти, мога да фалирам или да лазя от болка, но винаги съм бил късметлия и съм знаел, че ще нещата ще се оправят. Чувствам, че онзи ангел хранител ( който ми беше ангел хранител доскоро) или е умрял или се е развел с мен. Помогни ми да си намеря друг, Боб, изпрати ми!

Много съм добре засега тук, но за всеки случай, че ако ме споходят злини, надежда няма!

Искрено нуждаещ се, Ноа


Тагове:   писмо,   боб,   ноа,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hannie
Категория: Изкуство
Прочетен: 170337
Постинги: 72
Коментари: 72
Гласове: 213
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930