Постинг
03.06.2012 16:30 -
Емоции. Разум. Поне едното да беше на място.
Замря последната камбана.
Ни звук, ни тътен не остана
без мисъл и умора
човекът стана и замина.
Изпитвам една постоянна умора и ако не бях длъжна да ходя на работа бих си стояла по цял ден вкъщи. Цялото негативно отношение, което излъчвам към всичко и всички си има едно простичко обяснение - хората са гадни. До скоро си мислех, че и аз съм лош човек, докато не се сетих каква бях преди да се сблъскам с хората, докато не осъзнах, че лошотията е поредната маска, предпазна стена. Как да си добър в днешно време, след като знаеш, че в момента, в който покажеш доброта, ще те изядът. Как да си умен в днешно време, след като знаеш, че не е умно, да се държиш по начин, различен от това, за което копнее същността ти. Не мога да ги комбинирам. И това ми тежи, че не мога да се справя с живота.
Кога ли ще се оставя на емоциите си? Дали ще дойде някога такъв ден? През целия ми съзнателен живот цел номер 1 е била да изключа напълно мисленето със сърцето, в момента, в който успях, открих, че мисленето със сърцето е единственото нещо, което ми е наистина нужно.
Работата ми ме е научила да съм лицемер прекалено добре. Мога да изпитвам разтреперваща омраза към някого, а в същото време да му се усмихвам уж искрено. Интересно е, че се получава дори и в моменти, в които не искам. Колежките ми са най - противно малоумните същества и буквално ще ги търпим още 10-тина дни, лицемерието ми обаче се включва и с тях, въпреки че изобщо не го искам.... за първи път с тези хора откривам, че толкова добре ме е научила работата, че мога да го използвам и в не работна атмосфера, където няма значение дали ще съм груба или любезна.
Аз разбира се пак не съм доволна, защото си обичам прямостта и грубостта в реалния живот. Не обичам някой да не бъде наясно какво ми е мнението за него.
Как по принцип хората се допускат един до друг? Как разбират, че могат да вярват на някого или другите нямат бариери в доверието, вярват безрезервно на който и да е отсреща?
Как да се откриеш пред някого, след като дори хора, с които си развивал неописуемо близки отношения един ден решават и просто си тръгват от живота ти. Не ме е страх от това, че знаят много неща за мен, не ме е страх, че ще използват нещо, за да ми оронят авторитет или нещо подобно. Просто не мога да разбера как в момента, в който чувствата се изпарят хората забравят. Как до вчера боготворят съществото ти, а днес си незаслужил и поглед.
По принцип, с всички близки, с които вече не сме близки, днес не се виждаме, днес все едно нищо не е било, все едно хората, които сме били са се изпарили.
Не ми харесва такъв светът.
Ни звук, ни тътен не остана
без мисъл и умора
човекът стана и замина.
Изпитвам една постоянна умора и ако не бях длъжна да ходя на работа бих си стояла по цял ден вкъщи. Цялото негативно отношение, което излъчвам към всичко и всички си има едно простичко обяснение - хората са гадни. До скоро си мислех, че и аз съм лош човек, докато не се сетих каква бях преди да се сблъскам с хората, докато не осъзнах, че лошотията е поредната маска, предпазна стена. Как да си добър в днешно време, след като знаеш, че в момента, в който покажеш доброта, ще те изядът. Как да си умен в днешно време, след като знаеш, че не е умно, да се държиш по начин, различен от това, за което копнее същността ти. Не мога да ги комбинирам. И това ми тежи, че не мога да се справя с живота.
Кога ли ще се оставя на емоциите си? Дали ще дойде някога такъв ден? През целия ми съзнателен живот цел номер 1 е била да изключа напълно мисленето със сърцето, в момента, в който успях, открих, че мисленето със сърцето е единственото нещо, което ми е наистина нужно.
Работата ми ме е научила да съм лицемер прекалено добре. Мога да изпитвам разтреперваща омраза към някого, а в същото време да му се усмихвам уж искрено. Интересно е, че се получава дори и в моменти, в които не искам. Колежките ми са най - противно малоумните същества и буквално ще ги търпим още 10-тина дни, лицемерието ми обаче се включва и с тях, въпреки че изобщо не го искам.... за първи път с тези хора откривам, че толкова добре ме е научила работата, че мога да го използвам и в не работна атмосфера, където няма значение дали ще съм груба или любезна.
Аз разбира се пак не съм доволна, защото си обичам прямостта и грубостта в реалния живот. Не обичам някой да не бъде наясно какво ми е мнението за него.
Как по принцип хората се допускат един до друг? Как разбират, че могат да вярват на някого или другите нямат бариери в доверието, вярват безрезервно на който и да е отсреща?
Как да се откриеш пред някого, след като дори хора, с които си развивал неописуемо близки отношения един ден решават и просто си тръгват от живота ти. Не ме е страх от това, че знаят много неща за мен, не ме е страх, че ще използват нещо, за да ми оронят авторитет или нещо подобно. Просто не мога да разбера как в момента, в който чувствата се изпарят хората забравят. Как до вчера боготворят съществото ти, а днес си незаслужил и поглед.
По принцип, с всички близки, с които вече не сме близки, днес не се виждаме, днес все едно нищо не е било, все едно хората, които сме били са се изпарили.
Не ми харесва такъв светът.
Офицер НАТО в подвале Алеппо выдал сигна...
Историко-етнографският музей на г-н Хрис...
Недоизказано
Историко-етнографският музей на г-н Хрис...
Недоизказано
Светът има много светове вътре в себе си. Когато нещата изглеждат като цайтнот, значи е време за кардинално нова гледна точка. Лесно е.
цитирай
2.
анонимен -
промени света тогава
30.07.2012 22:06
30.07.2012 22:06
вместо да тънем в тихо и пасивоно негодувание, нека да станем и поискаме желаното!
цитирай
3.
анонимен -
ью
08.10.2012 22:25
08.10.2012 22:25
недей така, бъди себе си - така е най-добре
цитирай